Абдоминална херния (Коремна херния)
Научете какво представлява абдоминалната херния, как да разпознаете симптомите и кои подходи помагат за облекчаване и превенция.
Какво е абдоминална херния?
Абдоминалната херния е изпъкване на тъкан или орган през отслабено място в коремната стена. Най-често срещани са пъпна, ингвинална, следоперативна и бедрена херния. Проявява се с издутина, чувство на тежест или болка, които се засилват при кашляне, напъване или вдигане на тежко. Главната причина за появата на херния е слабостта на коремната стена. Когато тя не осигурява достатъчна стабилност, дори ежедневни натоварвания могат да доведат до образуването ѝ.
Рискови фактори: тежки повдигания, хронична кашлица или запек, бременност, наднормено тегло, следоперативни белези и травми, които допълнително отслабват коремната стена.
Как се развива абдоминалната хернията?
Хернията възниква, когато отслабена коремна стена срещне повишено вътрешно-коремно налягане.
Отслабване на коремната стена
Вродена или придобита слабост на фасцията и съединителната тъкан намалява способността им да противодействат на вътрешното налягане. Причини: наследствена колагенова слабост, бременност, бърза промяна в теглото, възраст, белези след операция, микротравми.
Повишено вътрешно-коремно налягане (провокиращ фактор)
Епизоди като кашляне, напъване при запек, вдигане на тежко, кихане, смях, резки движения или травма рязко повишават налягането и „избутват“ тъканта през слабата зона. Колкото по-често и по-силно е натоварването, толкова по-голям е рискът.
Изпъкналост и симптоми (клинична изява)
Появява се издутина, усещане за тежест, дърпане и/или болка, които се усилват при усилие и стихват в покой. В началото издатината често е редуцируема (прибира се легнал), но с времето може да стане нередуцируема и да се усложни.
Спешно! Втвърдена, силно болезнена, зачервена/топла издутина, придружена от гадене/повръщане, подуване на корема или невъзможност за прибиране насочва към заклещване (инкарцерация) или притискане на кръвоснабдяването (странгулация). Не отлагайте – потърсете хирург незабавно.
1) Напречен коремен мускул (Transversus Abdominis)
Това е най-дълбокият коремен мускул. Действа като естествен колан, поддържайки вътрешните органи. Слабостта му води до намалена вътрекоремна стабилност и повишен риск от херния.
2) Коси коремни мускули (Obliques)
Външният и вътрешният кос коремен мускул са разположени отстрани на корема. Те помагат за завъртане на торса и стабилизират коремната стена. Отслабването им прави коремната стена по-уязвима към хернииране.
3) Прав коремен мускул (Rectus Abdominis)
Популярен като „плочките на корема“, този мускул минава вертикално по предната част на корема. Слабостта в неговата съединителна тъкан, особено по средната линия (линеа алба), е често срещана предпоставка за пъпна и следоперативна херния.
Как кинезитерапията помага?
Целта е да намалим натоварването върху коремната стена, да укрепим дълбоката стабилизация и да оптимизираме дишането и стойката. При показания за операция – подготвяме тъканите преди интервенция и подпомагаме възстановяването след това.
1. Контрол на натоварването и болката
Обучаваме за безопасно движение, правилно повдигане и активност без излишен интраабдоминален натиск. При нужда използваме меки фасциални техники за намаляване на напрежението.
2. Дишане и дълбока стабилизация
Тренираме диафрагмално дишане и активиране на m. transversus abdominis, тазово дъно и мултифиди – ключът към вътрешната стабилност и по-нисък стрес върху коремната стена.
3. Прогресивно укрепване
Персонализирани упражнения (нисък до умерен интензитет) за корем, таз и бедра. Фокус върху техника, без напъване и задържане на дъха .
Важно: Единственото дефинитивно лечение за коремна херния е хирургичното. Кинезитерапията не „затваря“ дефекта, но намалява симптомите, подпомага възстановяването и ограничава риска от рецидив. При съмнение за усложнение – консултация с хирург.
