Пириформис синдром
Разберете как пириформис мускулът може да дразни или притиска седалищния нерв – и как кинезитерапията облекчава болката, възстановява движението и предотвратява рецидиви.
Какво представлява пириформис синдромът?
Пириформис синдромът е състояние, при което дълбоко разположеният в седалището пириформис мускул дразни или притиска седалищния нерв. Това води до локална болка в седалището, често с излъчване по задната част на бедрото, понякога до коляното. Симптомите често се засилват при продължително седене, кръстосани крака, външна ротация на бедрото или при спортове с многократни повтарящи се движения (бягане, колоездене).
Механизмът обикновено включва мускулен дисбаланс и поддържане на пириформис в скъсено/напрегнато положение за дълги периоди. Това създава локално напрежение, възпаление и механично дразнене на нерва. Синдромът може да наподобява ишиас или дискова симптоматика, но произходът е миофасциален – в самия мускул и околни тъкани.
Рискови фактори: продължително седене (офис, шофиране), кръстосани крака, спане с крак встрани, мускулен дисбаланс, претоварване (бягане/колоездене), предишна травма в седалищната област.
Как и защо се развива пириформис синдромът?
Най-честите механизми: продължително седене, неподходящи пози и мускулен дисбаланс.
Продължително седене
Продължителното седене намалява кръвообращението и поставя дълбоките мускули на седалището под постоянен натиск. Пириформис остава в скъсено, напрегнато състояние, което повишава риска от локално възпаление и дразнене на седалищния нерв – особено при твърди седалки или неутралитет на таза, нарушен от лоша стойка.
Неподходящи пози на краката
Пози като кръстосани крака, „глезен върху коляно“ или спане с крак силно встрани държат бедрото във външна ротация и пириформис в постоянен тонус. Повтаряно ежедневно, това води до скъсяване на мускула и механично дразнене на нерва при стандартни движения и седене.
Мускулен дисбаланс и претоварване
Недостатъчно активни глутеуси и дълбоки стабилизатори прехвърлят работа върху пириформис, който компенсира като стабилизатор и ротатор. При бягане/колоездене повтарящите движения засилват претоварването, възникват тригерни точки, болезнен спазъм и последващо дразнене на седалищния нерв.
Симптоми и как протича състоянието
От локален спазъм и болка към излъчване по хода на седалищния нерв.
1) Дълбока болка и чувствителност в седалището
Първо се усеща локална, дълбока болка в седалището, често едностранно. Болката се провокира при продължително седене, изправяне след седене и при движения с външна ротация. Палпацията на дълбоките тъкани е болезнена.
2) Излъчване, изтръпване и мравучкане
При дразнене на седалищния нерв се появяват излъчваща болка по задното бедро, изтръпване и мравучкане. Симптомите могат да се усилват нощем или при пози, поддържащи външна ротация (кръстосани крака).
3) Ограничение в движението и функцията
С напредване на симптомите се ограничава обемът на движение в тазобедрената става, активират се защитни компенсаторни модели, а функционални дейности като ходене по наклон, изкачване, бягане и продължително седене стават болезнени.
Как кинезитерапията помага при пириформис синдром?
Фокусираме се върху източника – отпускане на пириформис, възстановяване на мускулния баланс и корекция на биомеханиката.
1. Отпускане на пириформис и контрол на болката
Чрез мануални техники, миофасциално освобождаване и щадящи мобилизации редуцираме спазъма и напрежението в пириформис и околните тъкани. Това намалява директното дразнене върху седалищния нерв и възстановява толеранса към движение.
2. Възстановяване на мобилността
Прогресивни упражнения за разтягане на пириформис и мобилизация на тазобедрената става нормализират обема на движение. Целта е плавно да се върнете към ежедневна активност без провокация на симптомите.
3. Укрепване и дългосрочна стабилизация
Укрепваме глутеусите и дълбоките стабилизатори, подобряваме контрола на таза и коригираме двигателните навици (седене, пози на краката, техника при спорт). Така натоварването се разпределя равномерно и рискът от рецидиви намалява.
Важно: Планът е индивидуален след функционална оценка – стойка, мобилност, мускулен баланс и навици. Насочената терапия дава най-трайни резултати.
